| Искам да предложа на Вашето внимание как с указание № 24-00-07 от 25.02.2010 г., публикувано на Интернет сайта на ведомството www.portal.nap.bg , се опитват по незаконен начин да се съсипе малкият бизнес в страната.
В това указание се тълкуват законови разпоредби за социалното осигуряване на изпълнители по договори за възлагане на управлението, като е обърнато особено внимание на съдружниците в ООД, които осъществяват функцията на управител.
Известно е, пенсионната система на България е устроена така, че осигуровките, които внасят работещите граждани служат за плащане на пенсии и социални помощи. Поради тази причина беше изменен КСО със следните мотиви изразени към проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване
Със законопроекта се предлагат промени в част първа “Държавно обществено осигуряване” от КСО, които имат непосредствена връзка с бюджета на ДОО.
Промените в част първа от КСО имат за цел подобряване събираемостта на осигурителните вноски, както и вземанията на НОИ за неоснователно извършени осигурителни плащания и изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност и трудоустрояване и за майчинство. Законопроектът предвижда засилване на контролните функции - превантивен и последващ контрол, който се осъществява от контролните органи на НОИ.
Предвижда се задължение за внасяне на осигурителни вноски и върху неначислени възнаграждения. Осигурителните вноски за ДОО по правило са месечни вноски, като едно от основните им предназначения е да осигурят ритмичност на приходите по фондовете на ДОО с оглед обезпечаване на средства за изплащане на краткосрочните обезщетения и пенсиите.
От 1 януари 2007 г. чрез законодателни промени в кодекса бяха предприети мерки срещу недобросъвестните осигурители, които не изплащат регулярно трудови възнаграждения с цел избягване внасянето на осигурителни вноски за ДОО, като се въведе дължимост на вноските и при начислени, но неизплатени възнаграждения.
Обвързването на дължимостта на вноските с начисляване на трудовите възнаграждения изигра своята положителна роля в противодействието срещу некоректните осигурители и оправда своето въвеждане.
Един от основните принципи при осъществяване на счетоводството и съставяне на финансовите отчети е принципът на текущо начисляване (чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч.). На основание на този принцип разходите, произтичащи от сделки и събития, следва да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Принципът на текущото начисляване обаче не визира периода, през който технически се извършва начисляването на разходите за възнаграждения.
Счетоводната политика представлява съвкупност от принципи, изходни положения, концепции, правила, бази и процедури, възприети от предприятието за отчитане на неговата дейност и за представяне на информацията във финансовия отчет.
Въпреки че след като положеният труд по трудово правоотношение е възмезден (чл. 242 от Кодекса на труда (КТ) и че при разработване на счетоводната политика, освен изискванията, залегнали в СС № 1 – Представяне на финансови отчети, следва да се вземат предвид и разпоредбите на приложимото трудово право, някои осигурители все още разработват счетоводна политика, въз основа на която начисляването не се извършва периодично, вследствие на което не внасят ритмично осигурителните вноски.
За да се постигне напълно целта, поради която се обвързва дължимостта на вноските с начисляване на трудовите възнаграждения, мярката следва да се доразвие, като се въведе дължимост на вноските за ДОО и при неначислени трудови възнаграждения. По този начин некоректните осигурители редовно ще начисляват и изплащат трудовите възнаграждения и ще се постигне съответствие и съгласуваност между осигурителното, трудовото и счетоводното законодателство.
Предложените изменения и допълнения са фискална мярка, чрез която се цели ритмичност на приходите по фондовете на ДОО и поредно ограничаване действията на осигурителите, които са на границата на сивата икономика.
От мотивите е видно, че тези промени се правят за да се повиши събираемостта на дължими по договор задължения които са неначислени. Тоест закона определя един допълнителен срок за изискуемост на задълженията които за дължими съгласно договор, но независимо от това, че е положен труд не са начислени.
В тази връзка беше променен и чл.7, ал.3 от КСО
Чл. 7.
.
(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и 2 до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
В цитираното по горе указание обосновавайки се с новите промени се вменява на собствениците на ЕООД и ООД задължения които те реално нямат.
Става въпрос за този текст от указанието, „липсата на сключен в писмена форма договор за възлагане на управлението не променя основанието на което лицата подлежат на ДОО при условие, че упражнява! трудова дейност, която по своята същност е дейност по управление и контрол на търговски дружества”.
Този текст противоречи на досегашната практика на Върховния административен съд, който в решенията си по подобни казуси, ясно и категорично е направил разграничение между личен труд за управление на дружеството и изпълнение на договор за възлагане на управлението, както и че писмената форма на договора за управление е условие за неговата валидност и предпоставка за възникване на задължение за осигуряване по чл. 4, ал.1 т. 7 от КСО.
Ето един цитат от от решение № 7327/ 09.07.2007 г. на ВАС
„Според тази разпоредба - чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО - задължително осигурени за всички всички осигурени социални рискове по този кодекс са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Тя се намира в ал. 1, а останалите точки на тази ал. 1 визират работници и служители, които упражняват трудова дейност под формата на наемен труд, независимо дали по трудово, по облигационно или по служебно правоотношение и независимо дали въз основа на трудов или граждански договор, на избор или на назначаване. Поради това като задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО следва да бъдат третирани само лицата, които не са съдружници в търговското дружество и имат сключен договор за управление, независимо дали този договор е трудов или е граждански (мандатен).
Но дори да се разшири кръгът на тези лица и със съдружниците в търговско дружество, които има сключен с дружеството договор за управление, основният критерий за определянето на лицата, които са задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО, не се променя: това са изпълнителите по договори за управление. А според чл. 141, ал. 7 ТЗ договорът за управление се сключва в писмена форма. Писмената форма в случая е условие за валидност, а не за доказване на договора. Поради това няма валиден договор за управление на търговско дружество с ограничена отговорност, ако този договор не е сключен в писмена форма. Липсва ли валидно сключен договор за управление, липсва и изпълнител по него, липсва и задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7, първо КСО.”
До какво ще доведе спазването на това указание. На първо време, че стотици хиляди собственици на малки фирми които са регистрирани като ЕООД и ООД, ако са вписани като управители в Търговския регистър даже и да нямат сключен в писмена форма договор за възлагане на управлението, ще трябва да се осигуряват не както до сега като самоосигуряващи се лица, а по договора за управление и контрол.
Тук възниква и следващият проблем. Ако тези лица извършват и друга трудова дейност освен управленческите функции без да имат трудов договор и възнаграждение, ще трябва да се осигуряват и като самоосигуряващо се лице. За да е по достъпно ще дам един пример, ако един собственик на ООД е вписан в Търговския регистър като управител (но няма сключен в писмена форма договор за възлагане на управлението) и извършва управленска дейност, както същевременно извършва и консултантски услуги, ще трябва да се осигурява за всяка от дейностите по отделно. Един път като управител на база минималният осигурителен доход между 600 и 1376 лв., и втори път като самоосигуряващ минимум на 420 лв. Като за тези си дейности той няма да получава възнаграждение, а само ще дължи осигуровки.
Това е в разрез с начина на осигуряване. Вярно е, че самоосигуряващите имат задължение да се осигуряват и без да са получавали възнаграждение за положения труд в дружеството, но те го правят за своя сметка. С това указание се вменява на един самостоятелен правен субект (какъвто е дружеството с ограничена отговоност), да осигурява друг самостоятелен правен субект какъвто е неговия собственик, без да имат договорено възнаграждение, както и писмен договор за възлагане на управлението.
В указанието се твърди, че съдружниците могат да извършват управленска дейност само с договор за възлагане на управлението, което не е вярно защото в чл.124 от Търговския закон е записано, че съдружникът е длъжен да участвува в управлението на дружеството, да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност, както и да изпълнява решенията на общото събрание. За това и самоосигуряващите се лица собственици на ЕООД и ООД работещи без трудово правоотношение, могат да извършват всяка трудова дейност. Като тази дейност включва в себе си и дейности, като управлението на дружеството с които е задължен да се занимава съгласно чл.124 от Търговския закон.
За съжаление сред тези търговци ще попаднат по-голямата част от дружествата в които собствениците нямат нает персонал или имат нает персонал, но и те участват в трудовата дейност на фирмата без да имат сключен трудов договор.
Липсата на писмен договор за управление води до липса на задължен субект за ДДО на основание чл. 4, ал. 1 т.7 от КСО. Никой не може да бъде задължаван да сключва какъвто и да е договор. Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Държавата трябва да зачита свободата на договарянето, което сама е въздигнала за правен принцип в чл. 9 от ЗЗД. Този принцип означава, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Съдружникът в ООД , който е избран за управител на дружеството има свободата сам да определя дали ще сключи договор за управление или не. Във всички случаи той е длъжен да управлява и представлява дружеството съобразно закона, учредителния договор и решенията на общото събрание на съдружниците и носи отговорност за това.
Знам, че указанията на НАП, подписани от нейния изпълнителен директор, са задължителни само за органите и служителите на агенцията. Тези документи не са нормативни актове и не съдържат правни норми. Тълкуването на закона, което е направила НАП, не е задължително за гражданите и техните организации, нито за съдилищата. Но след като са получили това указание от изпълнителния директор на НАП, компетентните органи ще започнат да издават ревизионни актове за начет на нарушилите го (независимо от това, че самото указание е в нарушение на закона).
Вероятно тези актове и потвърждаващите ги решения на директорите на ТПСО, основани на дадените от НАП тълкувания, ще бъдат отменени от съда (ако се съди от досегашната практика). Но преди това обаче жалбоподателят трябва да е внесъл парите за начета или поне да е представил обезпечения, за да бъде спряно принудителното изпълнение и да плаща за съдебни разноски и да чака години докато се докажат, че са нарушени неговите права.
Вярно е, че държавата има нужда от пари в тази незапомнена криза, но не е нормално, когато в цял свят правителствата подпомагат бизнеса и го финансират, в България да го съсипваме и да очакваме, че той трябва да спонсорира държавата като с тези действия се довежда до фалит.
| borislav123 |
Idea STUDIO 
Новини • 
Справочник 
Кино / Свободно време
Новини по е-mail
Форум 
за GSM
RSS