Начало - Новини от Пловдив
Приживе Александър Лилов си беше извоювал прозвището „Стратег” - Начало
18.01.2018 | 19:21

Четвъртък
Търсене Информация Други ВалутиВремето

      Новини
Новини Справочник
Кино / Свободно време
   Новини по е-mail
 Форум за GSM

EUR 1.95583 лв.
USD 1.78419 лв.
GBP 2.65973 лв.
Пловдив, България Forecast
 

Новини

Всички новини


 Няколко начина за бързо и безопасно отслабване
Няколко начина за бързо и безопасно отслабване
 Какво да правим, ако детето ни се затруднява в обучението по английски?
Какво да правим, ако детето ни се затруднява в обучението по английски?
 Любопитни факти за пицата
Любопитни факти за пицата
 За какво да помислим при избора си на лаптоп?
За какво да помислим при избора си на лаптоп?
 Как да изберем мото екипировка?
Как да изберем мото екипировка?

2013-07-20 19:46:30

Натиснете за увеличение
Приживе Александър Лилов си беше извоювал прозвището „Стратег”
Александър Лилов - "Стратегът" на несъстоялата се БСП ...
Приживе Александър Лилов си беше извоювал прозвището „Стратег”
Александър Лилов - "Стратегът" на несъстоялата се БСП ...

Реклама

Лаптопи и аксесоари от Plesio

Флорални стикери за стена

Магазин за хранителни добавки, протеини и аксесоари Muskuli.com

ПВЦ и АЛ дограма

Хостинг

Ключови думи

Александър Лилов - "Стратегът" на несъстоялата се БСП ...

Повече учен, отколкото практик, той си извоюва мястото на „Стратег” с малко успехи. Когато предложи Жан за партиен лидер, буквално каза: „Който държи на мен, на моя авторитет, да гласува за това момче.”

Роден е в с. Граничар, Видинско през 1933 г. на 31 август. От малък е изключително ученолюбив, проявява завидна интелигентност, така твърдят негови съученици и съселяни. Следва българска филология в СУ. Той и близкия му приятел Петър Младенов, също от Видинско ( с. Тошевци ) са протежирани по партийна и държавна линия от бившия член на Политбюро на ЦК на БКП Живко Живков. Приятел е с бащите им (бащата на Младенов е убитият политкомисар на отряда „Георги Бенковски” Тошо Младенов Герговски, на него е преименувано селото Урбабинци)

Главно заради това Лилов прави бърза кариера – след студентството заминава в Москва и в тамошната Академия за социални науки защитава аспирантура в областта на естетиката. После катери стълбицата в Комсомола, оттам в ЦК. Според запознати, едва 25 годишен, прави силно впечатление на Тодор Живков с качествата си.

Макар че го сваля като член на Политбюро на ЦК на БКП на 21 август 1983 г., Тодор Живков пише в „директивата” си по този повод до богопомазаните от Политбюро: „Не крия, че др. Лилов е феномен …” И въпреки това му намира кусури, за да го разкара – „не се занимава с икономика и социална политика”. По това време вече Александър Лилов се води като втори човек след Живков, отговарящ за идеологията в йерархията на БКП.

Истината е, че Тодор Живков се бои от младия лъв. Мнозина днес заявяват, че на това управленско ниво усилено го е протежирала „принцесата” Людмила Живкова. Ала в края на живота си Людмила е жестоко уязвена от Лилов. Днешни публикации на хора от обкръжението им твърдят, че при посещението си в Мексико тя е искала да се самоубие именно заради него. Според Живко Попов, тя била рекла в прав текст на всеослушание: „Сашо ме предаде!” Има се предвид, че Лилов се е отдръпнал от нея по изрични указания на Москва.

Лилов никога и дума не е обелвал по тези въпроси, а и никой не му ги е и задавал.

Тодор Живков последователно е смъквал и спирал развитието и на другите „втори” преди него, назад в годините: Митко Григоров, Лъчезар Аврамов, Борис Велчев. Тато, като едноличен началник на НРБ, не е търпял и най-малкия намек за конкуренция от който и да е набрал скорост по пистата на властта след него.

След смъкването му от високите постове, Александър Лилов е „изпратен” за директор на Института за съвременни социални теории (ИССТ), пише трудове, става професор, доктор на философските науки, след години и член-кореспондент на БАН. Този период „Стратегът” счита за най-плодоносен в научно отношение от развитието си. Тогава развива много фундаментални постановки от сферата на теоретизация на културните процеси и в частност на социалистическата естетика.

След 10 ноември свързващо звено между него и опонента му Андрей Луканов в партията и държавата е първия президент на демократична България Петър Младенов. Още тогава се сблъскват двете визии за развитието на БКП – социалдемократизиране по западен маниер (Луканов) или модернизиране на лявата идея (Лилов). Многократно е заявявал в интервютата си, че мирно са се преплитали и са се борили двете течения, олицетворявани от него и Луканов, но всички знаем, че не е така.

„Икономическото” Луканово направление спечели единоборствата, тъй като там се бяха съсредоточили голямата част от тези, които сега наричаме „червени буржоа” (това са днешните ОЛИГАРСИ или техните деца.) Покойният главен редактор на социалистическия орган "Дума" Стефан Продев ги назова "червени мобифони". Там бе далаверата, а всякакви призиви за принципност и лява идентичност на БСП, изповядвани от Лилов и учениците му, бяха заметени под тезгяха.

Ученици на Лилов са Жан Виденов, Янаки Стоилов, Георги Първанов, Николай Камов, Александър Маринов, Валентин Вацев и други днешни теоретици и политолози. Влизаха в непримирими противоречия с „лукановистите” тогава (към този лагер спадаха още Георги Пирински, покойния вътрешен министър в правителството на Виденов - Николай Добрев, активната в първите години на Великото народно събрание "червена професорка" Нора Ананиева), но за очи пред членове и симпатизанти се демонстрираше единство.

Днес познавачи на процесите в БСП изтъкват, че от един момент нататък, някъде към 1995-96 г. теоретизациите на "Стратега" се превръщат в препъни камък за модернизацията на лявото политическо пространство. С приказките си, но и с бездействие той бил стопирал отцепването на лявото крило в отделна марксическа партия. Уви, твърде късно – материалната база вече е била яко засмукана от социалдемократизираната БСП. А без пари нищо не се получава. По това време вече и пойните птици вече снасят на големите партии, обкръжени в обръчи от фирми.

Лилов избира да бори злокачествените процеси отвътре. Сдава поста на председател на БСП през 1991 г и налага последователя си Жан Виденов. Но и до ден днешен нищо не се получава на практика. Поради такива идейно-политически недоделки си отива от управлението иначе честният и почтен Жан (БСП спечели праламентарните избори през 1994 г.), който тръгна с методите на Стамболов да пребори статуквото не само у нас. Настрои срещу себе си и редица държавници и политици от Европа и най-вече от Русия - тогавашния руски президент Борис Елцин и някои новоизпечени руски олигарси с ръка на кранчето за газта и петрола. И макар че 1995 г. бе сравнително добра в икономическо отношение, то зърнената криза и фалитът на редица банки, заложен още по времето на Любен Беров, както и това, че не успя да договори нова отсрочка по плащанията на външния дълг, дръпнаха черджето под краката на Жан Виденов в края на 1996 г.

През 2001 г. дръпнаха черджето и под Александър Лилов. За парламентарните избори го пратиха водач на листа в Добричкия регион, но после по системата „Д, онт” там се изсипаха гласовете на турските гласоподаватели за ДПС от Турция. Явно бе, че Лилов целенасочено е прецакан, но той не замери с кал съпартийците си. Напротив, обяви че така са му дали възможност да допише научния си тритомник за информационната епоха, където спори със светилата Хътингтън и Фукуяма за културните сблъсъци в съвременните цивилизации.


Отново се опитва да се върне в реалната политика, когато Георги Пирински обявява, че Лилов ще се кандидатира за евродепутат, но от БСП запазиха гробовно мълчание. Така и стана – никой не го подкрепи. С което се изясни съвсем, че по гърбовете на старите лъвове започват да се катерят котки, мине ли им времето.

Напоследък той не отказваше интервюта, но според прагматици, съвременните му теоретични постановки и най-вече прогнози не топлят никого – и за централата на ПЕС, и за БСП Александър Лилов беше отдавна прочетен роман.

СТАНИМИР МИХАЙЛОВ

На снимките:

1. Александър Лилов - "Стратегът" на несъстоялата се БСП ...
2. Людмила Живкова, Александър Лилов и Георги Джагаров, които промиваха мозъците на българите през 70-те години на 20 век.


Източник:
http://www.bolgari.net/aleksandyr_lilov:__strategyt__na_nesystoialata_se_bsp-el-344.html



Ключови думи:


Версия за печат:
Приживе Александър Лилов си беше извоювал прозвището „Стратег”

Запазете във вашия компютър:
Приживе Александър Лилов си беше извоювал прозвището „Стратег”


Разгледано: 932 пъти. | e-Plovdiv.com




  Facebook | Twitter | Google | Linkedin | Yahoo
 

Още новини от категория: Пловдив - Общество












Вие сте се озовали тук, вероятно защото сте търсили в интернет по следния начин:

- Prizhive Aleksandar Lilov si beshe izvoyuval prozvishteto „Strateg” или
- Приживе Александър Лилов си беше извоювал прозвището „Стратег”

 
Начало | Споразумение | Контакт | RSS433290 посещения • Sitemap